Доброто поведение
Има ли нещо по-важно от доброто поведение, което така искаме да видим в децата си? Отговорът е “да”.
Неотдавна ми се случи следната случка. Играех заедно с едно дете, което по време на играта направи щуротия. Не беше нещо странно за дете, което доста се е развихрило в играта, но веднага получи насока от родителите си да се извини. Беше ли правилно? Беше! Но нещо ме накара по-късно да попитам дедето защо според него беше редно да го направи. Зададох му въпроса: „А защо го направи?“ Неговият отговор: „Защото ме накараха!“, провокира в мен още по-голям размисъл. Върнах се назад във времето, когато момите две момичета бяха малки.
Аз също бях от тези родители, които казваха на децата си да се извинят. Те го правиха, защото все още нямаха как да разберат, нямаха опит и преценка. За мен и съпруга ми беше важно не само да знаят да кажат “извинявай”, но да знаят ЗАЩО са го направили. Никога не сме спирали до: „Така е правилно и така трябва!“
Децата и Човекът в тях
Докато са малки, децата са като книга/тетрадка с бели листи, където ние пишем тяхната история и оформяме техния живот. Какъв образ на Бог ще запишем в книгата на живота им. „То е още малко, нищо не разбира!“ И точно тук бъркаме, защото телевизора изобщо не се интересува на колко години е детето и го обучава систематично и “качествено”. Детските филмчета могат да бъдат и полезни, но не могат да научат нашето дете как да бъде Човек.
Учим децата си на правилно и грешно, как да водят праведен живот и това е важно. Но правилното и грешното идват от нашата същност/убеждения. На какво учим децата си – да се прикриват вършейки правилните добри дела или делата да са добри, защото самото дете е добро?
Какво дете искате да бъде вашето – да осъзнава своята стойност, да уважава другите, такива каквито са, да е състрадателен, благодарен, целеустремен и борбен. Всичко това идва от сърцето. Ако сърцето е добро, то и човекът е добър. Ако детето има посяти семена на добро, то винаги ще знае каже “извинявай” без никой да му напомня. От сърцето произлизат вяра, радост мир…Един от любимите ми стихове е от Притчи 4:23
“Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.”
Сърцето е изворът на живота
Ако пропуснем сърцето на детето – да разбира защо да благодари, защо да се извинява, защо да прощава, защо да бъде част от църковно семейство, защо да помага, да слуша мама и тати и т.н., делата, които върши ще бъдат просто “голи”, без стойност и съдържание. Промяната на детското сърце е важна, защото постъпките са следствие („на това, което изпълва сърцето“). За да го постигнем се изисква постоянство от наша страна и с говорене и с пример. Ние, родителите, можем да разчистим или да затрупаме изворите на живот.
Сега моите момичета са млади дами, които не вършат просто правилните неща, а са осъзнали важността на сърцето. Те са позволили на доброто да живее в тях, а добрите дела са само следствие.
Времето прекарано с децата ни е безценно! Дадена ни е уникална привилегия да обучим и възпитаме една безсмъртна душа!
Автор: Елена Димитрова