Бих искала да ви споделя уроците, на които ме научи моят син. Сигурна съм, че през следващите години списъкът ще расте, но тези три неща се надявам да бъдат полезни и за вас.
Когато видях моя син за първи път след раждането дори и не предполагах, че уроците, на които ще ме научи ще променят живота ми.
1. Прошката е възможна само, когато обичаш.
Всеки, който има дете знае, че докато е на 1-2 г. то винаги ще прави това, което не трябва. Рядко би могло да разбере от първия път, че определени неща не са разрешени. И аз като всяка майка се поскарвам на моя син, особено когато прави нещо наистина нередно. Винаги ми е било интересно, че той никога не се обижда, нито ми припомня за станалото. Той просто забравя, прегръща ме и иска да бъде с мен сякаш изобщо сме нямали “спречкване” помежду си.
Изумена съм от способността на децата не само да прощават, но и дори да не държат обидата вътре в себе си, както ние възрастните. Толкова е важно да се научим да прощаваме бързо и да поставим любовта си към хората над разочарованията. Само когато обичаме истински можем да простим. Да можехме всички хора да прощаваме толкова лесно като децата. Да забравяме болката и да продължаваме да обичаме!
2. Търпението трябва да доминира над емоциите.
Когато станах майка имах дни, в които емоциите ми бяха в повече. Емоциите са нещо необходимо и добро, но по време на майчинството, емоциите често могат да бъдат като ураган. В началото ми беше доста трудно да ги овладея, но с течение на времето, разбрах нещо много ценно. Търпението трябва да доминира над емоциите.
Ако позволим емоциите да контролират нашите действия, то ние никога не бихме могли да бъдем добри майки, нито добри съпруги. Търпението е много важно качество, което всяка жена трябва да притежава. То ни предпазва от погрешни думи и действия. Трябва да се научим на търпение, когато детето плаче, когато е болно, когато се глези, дори когато играе с ориз по дивана и „инспектира“ всички шкафове.
3. Винаги оценяйте малките неща
Ние, възрастните, винаги се стремим към големите, скъпите, модерните неща и придобивки, вярвайки, че те ще ни направят по-щастливи. Децата не мислят като нас, те се радват на най-малките неща. Когато виждам моя Самуил как се радва на малката бисквитка или на птичките в парка, разбирам, че когато оценяме малките неща в живота, ще можем да оценяме и големите.
Децата са учители, които често пренебрегвамe, но уроците, които можем да получим от тях могат да променят живота ни завинаги.
Автор: Екатерина Стефанова
