начало Истории „Аз избрах да вярвам.“

„Аз избрах да вярвам.“

4813 views
0 коментар
0

Казвам се Дженифър Сайп. Родена съм в семейство с двама родители, които бяха наркозависими, имам и трима брята. По-големите ми братя се грижиха за мен и по-малкия ни брат, понеже нашата майка ни оставяше по цял ден сами и скоро започна да излиза с друг мъж. По-късно родителите ми се разведоха и нещата ставаха все по-тежки. Баща ми се опитваше чрез съда да вземе попечителство над нас. Когато бях на 3 години, майка ми успя да се откаже от кокаина, но това не промени отношението й към нас, тя често излизаше и се пребираше късно. Един ден, когато бяхме сами с малкия ми брат, къщата се запали, но за щастие, пожарната дойде и ни спаси. След тази случка бяхме настанени в дом за сираци.

След години прекарани в приюта, майка ни не успя да вземе попечителство над нас, но баща ни успя. Втората жена на баща ми ни възпитаваше и тя стана нашата майка, казваше се Сали. Мислих си, че връзката им с татко е стабилна, но само докато навърших 12 години. И втората ми майка започна да се среща с друг мъж и с татко се разделиха. Това беше времето когато за първи път опитах “розовите сърца” – амфетамини. По-късно опитах марихуана, започнах да пия и имах интимни отношения с по-възрастни мъже от мен. Накрая забременях и имах спонтанен аборт, тъй като бях пристрастена към метамфетамини. Когато бях на 15 години, срещнах Тод и живяхме заедно с неговата майка, която беше алкохоличка. На 20 години родих големия ми син, но съпругът ми започна да пие много често. Годините прекарани заедно бяха години на пристрастяване и дисфункция. Когато синът ми беше на 3 години, се случи катастрофа със съпруга ми Тод и той почина. Така станах вдовица на 24 и кошмарът продължаваше.

След като разбрах за смъртта му, загубих разсъдъка си. Майка му също не беше на себе си. Реших да оставя сина ми при нея, защото поне тя имаше дом и стабилна работа, които аз нямах. Започнах да се събирам с лоша компания. Научиха ме да крада коли, различни неща от магазини, да обирам хора, да крада кредитни карти и загубих всякакъв контрол над живота си. Накрая ме арестуваха за голяма кражба. Искаха да ме осъдят на 5 години затвор, но баща ми нае добър адвокат и успяха вместо затвор да ме включат в специална програма за наркозависими.

И това се оказа началото на моя нов живот.

Включих се в програма за рехибилитация на наркозависими и прекарах 6 месеца в тази институция. Тогава се посветих на 100 % да започна нов живот, въпреки че дотогава не познавах Господа. След 5-я месец от програмата срещнах Чък. Той беше християнин, а аз все още не. Той също имаше много проблеми и беше част от тази програма, но беше чист от хероина. По-късно се влюбихме и след като завършихме успешно програмата бяхме свободни от наркотиците, но бездомни. Благодарение на друга програма за бездомни, успяхме да получим апартамент. След това се оженихме и много исках да взема сина си от баба му, но тя се беше преместила в друг щат. Въпреки всичко знаех, че Бог е на моя страна и всичко щеше да се оправи, както и стана по-късно – аз успях да си го прибера и да бъдем заедно.

След две години, Господ започна да ни говори, че трябва да си наемем нов дом. Бог се погрижи Чък да си намери добра работа в строителството и успяваше да се грижи за нас. Забременях с второто ми дете и намерихме невероятна църква в Антиох, Калифорния.

Докато посещавахме църквата, се включих в женското им служение. Там една жена ми каза, че е имала видение за мен, че ще бъда жена на пастор. Изобщо не можех да си представя такова нещо, защото съвсем наскоро станах вярваща. В този момент не съм и предполагала, че след няколко години това ще се окаже истина.

В продължение на 4 години ние бяхме посветени на нашата църква в Калифорния, но Бог започна да разкрива на Чък неговия призив и се преместихме в Модесто, Калифорния. Там намерихме църква, в която станахме помощник пастори и бяхме отговорни за младежкото, детското, женското служение и служението към общността. Ние бяхме верни на нашия пастор 4 години и имахме невероятни възможности да докосваме хората с Евангелието.

Jennifer and Charles SeipСлед това Бог ни говореше да се преместим отново и този път да основем църква в Ойдахо. Продадохме къщата си, напуснахме работа и заминахме за Тампа, Ойдахо. Ние искахме да основем църквата си в най-лошия квартал в града. Първо започнахме да се събираме в нашия хол, след това в магазина отпред и след това успяхме да наемем сграда в най-опасния квартал на града, където имаше много банди и престъпления. Хората там бяха убивани и се продаваха наркотици. Църквата ни Higher Ground бързо стана светлина в това тъмно място. Заедно с хората от църквата ходихме по улиците, молихме се и служихме на хората с Христовата любов. Бързо видяхме как църквата ни се разраства с хора с различно минало и приемаха Христос за свой Господ. Каква привилегия да бъдеш част от нещо толкова вълнуващо! Поради растежа на църквата, трябваше да се преместим в нова сграда. Продължавахме да виждаме как хора, които са били “изхвърлени” от обществото се освобождаваха от наркотиците, изцеляваха се от различни болести, получаваха своята първа работа и ставаха градивна част от обществото, само поради любовта и освобождаващата сила на Христос! Сега църквата ни се намира в сграда голяма повече от 1000 кв.м. През седмицата имаме служители, които работят с хората от общността, както и над 50 доброволци.

Вижте какво може Бог да направи, когато изберете да вярвате. Господ взе двама наркозависими, които бяха отритнати от обществото и ги използва да родят Неговото видение. Ние научихме нещо много важно в това наше приключение – никога не губи надежда, винаги имай вяра и бъди уверен, че с Бог ВСИЧКО е възможно!

Автор: Дженифър Сайп
(това свидетелство е дадено специално за „Жени на поколения“)

Казвам се Дженифър Сайп. Родена съм в семейство с двама родители, които бяха наркозависими, имам и трима брята. По-големите ми братя се грижиха за мен и по-малкия ни брат, понеже нашата майка ни оставяше по цял ден сами и скоро започна да излиза с друг мъж. По-късно родителите ми се разведоха и нещата ставаха все по-тежки. Баща ми се опитваше чрез съда да вземе попечителство над нас. Когато бях на 3 години, майка ми успя да се откаже от кокаина, но това не промени отношението й към нас, тя често излизаше и се пребираше късно. Един ден, когато бяхме сами…

Аз избрах да вярвам

Актуално - 80%
Полезно - 90%
Вдъхновяващо - 100%

90%

Оценка от потребител: 4 ( 10 votes)
0 коментар
0

Може да харесате също

Close