начало Истории Когато първите неща е нужно да са първи

Когато първите неща е нужно да са първи

1996 views
0 коментар
0

Склонни ли сме да пренебрегнем личния си комфорт заради някой познат, приятел или пък човек, когото уважаваме? А колко често го правим за някого от семейството ни?

За жалост, в повечето случаи тези, които са най-близо до нас, се оказват най-ощетени. Да, семейството. Било то откъм внимание, време или просто добър жест, който няма да съсипе програмата ни, ако съберем сили да го направим – някой път просто „не можем сега“. А понякога е толкова лесно. Например, признавам си, често ме е домързявало сутрин да приготвя още две закуски, освен моята.. Направя ли ги, обаче, казвам ви, после чувствам удовлетворение, сякаш съм дарила храна за половин България.

И това се оказва, че не е далеч от истината.

Нашите ценности определят начина ни на живот и поведение – помагат ни да си поставяме цели, освен това значително влияят и на взаимоотношенията ни. И ако сме сладки и прекрасни за всички, освен за хората ни вкъщи, значи нещо не е наред с приоритетите ни. Може положението ни да не е цветущо в много аспекти (все пак всеки е в собствените си обувки), но ако ще се целим към по-стойностен живот, то със сигурност трябва да започнем първо от вкъщи.

Няма значение колко сладко се представяте пред света. Ако не можете да живеете вярата си вкъщи – не можете да я живеете, точка.

Марк Гънгър

 

Това беше и една от причините преди вече 3 години ние трите заедно да започнем да излизаме на „сестрински срещи“ поне веднъж в месеца. Решихме съвсем съзнателно и целенасочено да отделяме време една за друга и да поставим нашите взаимоотношения като сестри преди каквито и да било други. Резултатът беше изумителен. Обогати се не само връзката помежду ни (и в семейството като цяло), но и другите ни приятелства. Оказа се, че тази промяна „отвътре“ влияе на почти всичко останало в живота ни. Разбрахме, че е нужно човек да се научи да обича първо себе си (правя препратка -> семейството си), за да може да обича другите. Започнахме да се научаваме да се приемаме, без да се сравняваме. Достигнахме едно ниво на близост, което сега ни дава увересност и мир, знаейки, че никога няма да сме сами. И преминавайки заедно през немалко предизвикателства за последните години, осъзнахме, че хора и периоди идват и си заминават, но семейството винаги остава.

Отгледани сме от прекрасни родители, които са ни учили да се обичаме, подкрепяме и защитаваме; да поставяме нуждата на другата пред своята собствена (и още много други неща). Има обаче и едно нещо, без което сега едвали щяхме да пишем тези редове… Вярата. Реална, жива и лична. Тя е причината да събираме сили, когато всичко около нас крещи да се предадем. Сплотява ни, поддържайки огъня на любовта между нас, така, както никоя човешка философия на този свят не може.  От малки са ни предавани ценностите й, а от там нататък всичко е един доживотен процес, преплитащ се с избора и волята ни. А личностната промяна на всяка от нас…Тя е едно перманентно състояние, пълно с всякакви изненади. 

И знаем, че нищо не е перфектно.

„Нямаш си и представа какво съм преживял. Мен никой не ме е учил, никой не е “влагал” – дори не бих го нарекъл семейство. Аз няма как да го направя.“

Абсолютно разбирам, че не всеки е имал добри примери в живота си. Това обаче не означава, че няма начин. Всъщност, би могло да бъде една невероятна възможност да се обърне курса на цял род. Ако това си ти, вдигни глава и погледни напред. Днес можеш да бъдеш примерът, който винаги си искал да видиш. 

Знаете ли за какво съжаляват най-често хората преди да умрат? 

Според проучвания на Forbes (2012) и Inc (2015), номер едно в класацията държи съжалението, че не са прекарвали повече време с хората, които обичат. А друго, също толкова често срещано нещо, което биха искали да променят е фактът, че са  работили твърде  много за сметка на семейството и приятелите. Наистина тъжна, но реална статистика. 

Малко странно е усещането, когато осъзнаеш, че това как ще живееш живота си, всъщност, зависи почти изцяло от теб. Когато осъзнаеш, че всеки ден, всяка минута, разполагаш с време, което ти избираш как да използваш. Когато разбереш, че всеки един от нас разполага с еднакво количество от това време и отговорността да отделиш важните от по-малко важните неща за теб е изцяло твоя. Тогава виждаш, че и крайният резултат от тези ежедневни решения може да определи последното ти усещане, което би имал, преди да си отидеш от този свят. Усещане за съжаление и пропуск на нещо значимо или усещане на удовлетворение от това, че си запазил най-важното

Няма нужда да пестим факта, че всички тези процеси на приоритизиране, жертване и промяна на навици са си истинско предизвикателство, в което перфектност едва ли някога се постига. Ще си струва ли обаче един ден, може би последният ни на тази земя, когато се обърнем назад, мирът и удовлетворението да са всичко, което изпълва сърцето ни в този момент? 

Аз не искам да изпускам това.

Сега е твой ред да избереш.

Автори: Габриел Илиева, Адиел Илиева, Естер Илиева
(това свидетелство е дадено специално за „Жени на поколения“)

0 коментар
0

Може да харесате също

Close