начало Истории КОГАТО ТИ ПРЕДСТОИ РАЖДАНЕ, А ЖИВОТЪТ ТИ Е В РИСК

КОГАТО ТИ ПРЕДСТОИ РАЖДАНЕ, А ЖИВОТЪТ ТИ Е В РИСК

1277 views
0 коментар
0

Има ли нещо по-прекрасно от раждането на твоете дете. За всяка майка 9-те месеца, в които носи скъпоценния дар близо до сърцето си, не е просто спомен за цял живот, но отделен живот в живота ни. 

За щастие, през всичките девет месеца със сина ми се чувствах чудесно, нямах никакви оплаквания. Същият сценарий се повтори и с втората бременност, през изминалата година, с изключение само на едно. В 8-я месец докторите ми казаха “има сериозна опасност за твоя живот и бебето.”

Искам в следващите редове да ви споделя едно свидетелство за вярата в Христос и за Неговата същност като добър и любящ Баща. 

Всичко започна една вечер когато се прибрах от дълга разходка в началото на 8-я месец от бременността ми. Вечерта почувствах силна болка на левия си крак, не можех да стъпвам. Видимо нямаше нищо синьо, не бях падала, нито бях се удряла някъде. На сутринта болката беше леко стихнала, но все още там и се появи леко зачервяване. Отидох по спешност при личната лекарка. Когато тя ме огледа само каза: “На всяка цена днес трябва да посетиш съдов хирург, дано да не е това, което си мисля.” Тя имаше предвид да не е тромбофлебит. Тромбофлебитът е възпаление на стените на вената с образуване на тромб. Това заболяване крие в себе си голям риск за самия човек и се появява рядко по време на бременност, като в моя случай. 

Когато чух думата “тромбофлебит” не знаех точно за какво става въпрос. Беше около 18 часа и нямаше работещи лекари. С моя съпруг отидохме до спешното. Там извикаха един съдов хирург, който не можеше да потвърди диагнозата. Каза ми непременно на следващия ден да отида на доплер (ехография на артериални и венозни съдове). 

Отидохме на доплер при млад лекар, който беше изключително внимателен. Когато стигна до мястото, където ме болеше, всичко изглеждаше добре. За всеки случай реши да продължи нагоре и се натъкна на нещо, което се оказа причината следващите 10 дена да бъдат най-притеснителните през моя живот. Лекарят видя тромб, който не беше напълно прикрепен към стената на вената и можеше всеки момент да се отдели. А последствията… кръвосният поток може да “закара” тромба директно до белия дроб или до мозъка, където фаталният край за живота на човек е неизбежен.

Разбира се, тези случаи се случват рядко, но винаги има риск. Лекарят веднага изпрати снимки и видео на своите колеги и на професора към болницата. Скоро дойде същия лекар от спешното и влезе в кабинета да обсъдят видяното на доплера. Минутите, прекарани на коридора със съпруга ми бяха най-стресиращите. Неизвестното ни скова и умът ни беше бомбардиран от различни мисли. След известно време се отвори вратата и ни казаха: “За първи път виждаме подобно нещо. Незабавно трябва да постъпите в болницата за наблюдение и лечение.”

Те обясниха, че има опасност за моя живот и бебето. Не можах да повярвам, че това се случва. Все пак, нямах друг избор – трябваше да отида в болницата. Забраниха ми дори да ставам, за да се намали всякакво движение, което би предизвикало тромба да се отдели напълно и да тръгне нагоре по вената. 

Когато моят съпруг със сина ни ме оставиха сама в болничната стая, отправих само един въпрос към Бог: Господи, защо на мен? Сигурна съм, че подобни въпроси сте си задавали и вие. В моментите, когато най-малко очаквате се сблъсквате с нещо, преобръщайки живота ви на 180 градуса. Може да е болест, загуба на нещо материално или поредния провал. Такива моменти са най-съкрушителните, но и най-поучителните в нашия живот. 

Вместо да търся да обвиня някого и най-вече Бог, реших да променя перспективата. Започнах да виждам тази ситуация като възможност да бъда силна и да разказвам на моите деца, че никога не трябва да се предават и да вярват на 100% в силата на Христос.

Престоя ми в болницата ме накара да се замисля дали това, което повече от 10 години съм изповядвала и съветвала другите, мога да го приложа на практика в живота си? Мога ли да се доверя на Бог дори и в най-голяма ми битка със страха? 

Всяка сутрин думите, чути от докторите кънтяха в моето съзнание и се борих с мисълта, че може да се случи нещо лошо. Въпреки всичко, аз взех само едно решение и то бе – да вярвам в това, което Бог е обещал за мен. Всеки ден лягах и ставах, изповядвайки Неговите велики обещания, написани в Библията и личното слово, което Той е изговорил за живота ми. 

Една сутрин, поглеждайки през прозореца на болницата, видях колко всъщност е малък нашият град Стара Загора. Небето и полетата бяха толкова обширни, сякаш градът се губеше в сравнение на безкрайността им. Тогава в мен дойде една мисъл: “Моят проблем е толкова малък в сравнение с милостта на моя Небесен Отец. В безкрайността на Неговата любов всеки страх и несигурност губят своята сила.”

Оттогава дойде мир в цялото ми съзнание и бях уверена, че дори и да не усещам подобрение, то аз ще имам свидетелство за моето изцеление. Нашите победи не зависят от нашите чувства, а от непроменящата любов и слово на Бог.

След 10-те дена в болницата и лечение, контролния преглед показа, че тромбът беше намален. Сега дойде следваща голяма стъпка – раждането. Лекарите бяха притеснени от факта, че когато извадят бебето, притиснатите вени могат да предизвикат освобождаване на кръвоносния поток, който да повлече и тромба нагоре по вената. Разбира се, те бяха длъжни да ни подготвят за всичко, но аз, моят съпруг и семейство бяхме подготвени само за едно – да се радваме на новия живот и да видя дъщеря си как расте като жена за пример във вяра, любов и смелост.

Тя реши да дойде при нас 20 дена по-рано от термина. Когато влязох в операционната зала знаех, че животът ми е в ръцете на моя Създател и Неговият мир ми беше достатъчен. Раждането мина успешно, аз и дъщеря ми бяхме много добре, нямаше никакви усложнения относно тромба, но това не беше краят.

Докторите ме съветваха в най-близко време да се подложа на операция, за да се премахне тромба. Това за мен, обаче, не беше решение на проблема. Продължавах да вярвам, че всичко ще се оправи и без операция. 

В следващите две седмица не спирах да благодаря на Исус, че съм изцелена. И най-накрая, дойде времето да се провери какво е състоянието на вената и тромба. Резултатът не бе изненада за мен, по-скоро изненада самия лекар. Тромбът го нямаше, вената беше чиста. А думите на доктора бяха: “Не е нормално толкова бързо да изчезне.” Да, не беше нормално от медицинска гледна точка, но от гледна точка на моята вяра в Бог всичко си беше нормално. 

И така, след този преглед, затворих вратата на този “незабравим” месец. Но отворих нова врата, която ми показа, че вярата в Господ е жива и толкова силна, колкото самите ние я определим

Научих нещо важнода се доверим на Бог и да Му благодарим в моментите, които най-малко може да се благодари е нашето място на сила и истинско ходене във вяра. 

Благодаря на Бог, че ме изцели!
Благодаря за професионализма и загрижеността на лекарите и медицинските сестри!
Благодаря на моето семейство и църква, които вървяха заедно с мен по пътя на това чудо!

През каквото и да преминавате, помнете, че ние вярваме в Бог, чиято обич и милост са безгранични. Нека да завещаем на следващото поколение нашия живот на вяра и свидетелства на Христовата сила и любов!

 

АВТОР: Екатерина Стефанова

0 коментар
0

Може да харесате също

Close